Една случка която ме хвърли в голям размисъл...


В Събота бях на олимпиада по Английски език. Всичко ОК, нали. Правим си първия компонент тоест диктовка само дето в края започнахме някакви адски консултации за това коя дум как се пишела - и аз не направих изключение. Само дето после остана един много горчив вкус в устата ми. В крайна сметка кого лъжа по този начин?! Голяма работа, че примерно ще се класирам, нали като отида на втория кръг и като седне някой друг да ми проверява работата и като ми пише 60 точки, пък аз съм имал 80-90 на училищното кво ще се окаже?

Та в крайна сметка се оказа, че съм класиран, но отказах да отида, нещо от вътре ме гложди, че няма смисъл да ставам "морална курва" за едната оценка, едното доказване или било то и единия престиж.