Пф, направих грешката да изляза тази вечер. Освен че беше адски студено, нямаше и кой колко хора по улицата. Тоест имаше, но бяха все непознати. После с Манджуков се зачудихме къде може да седнем и не успяхме да се сетим за нито едно свястно местенце. Къде по дяволите бяха всички познати от лятото. Къде са хората, които може да срещнеш лятно време на паметника и да седнете да побъбрите. За пръв път се почувствах "социално гладен" и нямаше как да наситя глада си ;\. Много тегаво. Дори почнах да чета книга. И то не някаква техническа, а cyberpunk - Neuromancer. Водят я за една от първите в този жанр. Като цяло сайбърпънкарията ме кефи. Жалко че такава култура трудно може да се намери в .бг, камо ли в Русе. Ако някой е чел нещо подобно и по-ново нека препоръча.
Абе изобщо нещо ми става напоследък. Преди можех да откарам по 16-17 часа на компютъра без да ми мигне окото и без да ми пука, че не съм се срещал с хора, а сега чак почва да ми става тъпо ако не говоря с някой. Къде отива асоциалната част от мен ;-(.

Midnight oil - beds are burning.mp3

P.S Memoirs of a Geisha е доста силен филм. Не съм свикнал да гледам подобен род филми, но този определено ми направи впечатление, особено епилога - последните 3-4 минути.